Силата на микровълните
Микровълните са вид електромагнитно лъчение с честота и дължина на вълната в определени диапазони — от 300 MHz (дължина на вълната от 1 м) до 300 GHz (дължина на вълната от 1 мм). В скалата на електромагнитния спектър те са разположени между ултракъсите вълни (с по-ниска честота) и видимата светлина. Степента на термично влияние на микровълните върху храните зависи от сложните физични процеси на взаимодействие в различните видове среди. Това взаимодействие се определя най-вече от фактори като: диелектричните (изолаторни) характеристики на храните, тяхното водно съдържание, степента на поглъщане на лъченията и разпределението на генерираната топлина.
Принципът на действие на микровълните върху различните материали може да бъде обяснен сравнително просто. Максималният термичен ефект на този тип лъчение се постига, когато даденият материал или хранителен продукт е с високо съдържание на вода. Водните молекули поглъщат интензивно микровълните, при което електромагнитната енергия се преобразува във вътрешна (увеличава се температурата в целия обем). Този топлинен ефект се използва за различни цели — от приготвяне на полуготови храни и размразяване на дълбоко замразени продукти до промишлено сушене на строителни материали и изпичането на кафе и ядки.
Изобретяването на „радарните“ фурни
Както повечето съвременни изобретения микровълновата фурна е страничен продукт на друга технология, разработвана предимно за военни цели Технологията на микровълновата обработка на храните се появява като следствие от разработването на радарните системи по време на Втората световна война.
Откритието, че освен за локализиране на вражески самолети и кораби микровълните с определена честота могат да се използват и за готвене на храни, е направено през 1946 г. от американския изследовател Пърси Спенсър. В онези години Спенсър работи в лабораторията на “Рейтиън корпорейшън“ в Бостън върху проект за разработване на ново поколение радарни системи. Няколко години по-рано, през 1940 г., във Великобритания са направени първите свръхвисокочестотни (СВЧ) радиолокационни станции. В лабораторията си в Бостън Спенсър провежда изпитания на генератора на СВЧ трептения в сантиметровия диапазон, познат още като магнетрон. По време на експериментите забелязва, че шоколадовият бонбон, който носел в джоба си, се бил разтопил. Той веднага праща свой подчинен да купи царевица за пуканки. Поставя царевичните зърна до излъчвателя и наблюдава как зърната цвърчат, пукат се и се пръскат из цялата лаборатория. На следващата сутрин Спенсър решава да сложи яйце до магнетрона. Той поставя яйцето в чайник със специално изрязана отстрани дупка, през която да преминат генерираните от магнетрона микровълни. Пред очите на Спенсър яйцето започва да се тресе от огромното вътрешно налягане, предизвикано от повишената вътрешна температура. Силно заинтригуван, колега на Спенсър, който също наблюдава експеримента, се приближава и поглежда през отвора на чайника. В този момент яйцето експлодира и изпръсква лицето му с горещ жълтък. Спенсър веднага прави логичния извод — разтопеният шоколад, пуканките и взривеното яйце са резултат от въздействието на енергията в микровълните. Ученият започва да експериментира, като поставя магнетрона в затворена метална кутия. По този начин електромагнитните вълни се отразяват от стените, което води до увеличаване на наситеността им и намалява загубите на енергия. С тези опити започва революцията в топлинната обработка на храни, довела до създаването на микровълновата фурна, или както е наричана по онова време — „радарна“ печка. Първите модели микровълнови фурни за домашна употреба са създадени в периода 1952–1955 г. от компанията за бяла техника „Тапан“. Всяка от тях струвала високата за онези години сума от 1295 долара. Днешните домашни микровълнови фурни работят обикновено на честоти около 2,45 GHz, т.е. с дължина на вълната от 12,23 см. За промишлени нужди, както ще видим по-нататък, се използват магнетрони, излъчващи на по-ниската честота от 915 MHz.
Промишлената микровълнова обработка
От времето на поява на първите индустриални микровълнови фурни в средата на миналия век в САЩ производителите на храни и американските военни показват силен интерес към възможностите на микровълните за бързо нагряване и стерилизация на консервираните храни. Разработването на надеждна микровълнова технология, която да предоставя и качествено повтарящо се температурно третиране, се оказва доста трудна задача дори и днес, близо 60 години след пускането на пазара на първите домашни микровълнови фурни. Сред основните причини за бавния напредък в областта са липсата на информация за диелектричните свойства на храните (определящи начина им на взаимодействие с микровълните), ненадеждната технология, високите енергийни разходи и скъпите консумативи.
Днес обаче с разработването на по-сигурни и ефективни магнетрони и откриването на предпазните феритни циркулатори, микровълновите технологии стават по-надеждни за дълготрайна употреба в промишлени условия. Паралелно с това разработването на нови опаковъчни решения (бариерни филми, наноматериали и др.) позволява допълнително усъвършенстване на микровълновата стерилизация. Цената на оборудването също бележи сериозен спад през годините и към момента е съпоставима с тази на конвенционалните стерилизиращи технологии. По отношение на изучаването на взаимодействието между микровълните и храните обаче има още какво да се желае.
Към момента индустриално оборудване за микровълнова стерилизация съществува в няколко западноевропейски страни (Белгия, Холандия и Италия). В САЩ производителите на подобно оборудване предлагат на пазара няколко типа системи за микровълново нагряване за печене, размразяване и темпериране, както и за пастьоризация и сушене на полутечни продукти. Нито една от тези системи обаче не е проектирана и одобрена за високотемпературна микровълнова стерилизация.
Микровълнова пастьоризация
Микровълновата пастьоризация се използва с комерсиална цел в Европа, Япония и САЩ. Тези системи работят на стандартната честота от 2450 MHz при мощности от 10 до 40 kW. Опакованите тестени изделия и охладените полуготови храни се пастьоризират при условия, при които температурата на продукта достига до 80◦C за период от 3 до 5 минути, след което се оставят при тази температура за няколко минути. Тази обработка гарантира защита от плесени, гъбички и термолабилни бактерии. Масово разпространените пластмасови опаковъчни материали не са бариера пред микровълните. Следователно те могат да бъдат използвани за загряване на хранителни продукти в запечатани опаковки. Основното предимство на микровълновата пастьоризация на опакована храна е елиминирането на евентуално замърсяване след поставянето на храните в опаковката. Друго предимство е намаленото време, при което храните се излагат на високи температури, което прави метода по-енергийно ефективен от традиционните.
Микровълнова стерилизация
Голямо предимство на микровълновата стерилизация пред конвенционалното нагряване е многократно намаленото време за обработка. Учените демонстрират, че краткият срок на излагане (128°C за 3 мин.) произвежда продукти с по-високо качество от тези при стандартното консервиране (при 120°C за 45 мин.) или стерилизирането на пликове с храна (125°C за 13 мин.). Тази технология обаче все още се използва много рядко за идустриални цели най-вече поради неъзможноста да се осигури равномерно нагряване на храните, особено ако те са сложни по структура, форма и състав. Оказва се, че при размразяване или печене в сложните по състав храни винаги се образуват области с различна температура и водно съдържание. Така например в обработеното месо в консерва могат да съществуват области, в които температурата да е по-ниска от критичната за оцеляване на патогенни организми и техните спори, което да доведе до разваляне на продукта в срок на годност и опасност за живота и здравето на потребителите на месото.
На честота 915 MHz
Пробивът в практическото прилагане на микровълновите технологии при обработката на опаковани храни вече е направен, след като Американската асоциация по храните и лекарствата (FDA) одобри революционна система, при която се използват микровълни с честота 915 MHz. Технологията е разработена от екип от катедрата по биологичен инженеринг към Вашингтонския държавен университет под ръководството на проф. Джуминг Танг. В проекта са взели участие и учени, работещи за големи производители на храни, включително снабдители на американската армия. Резултатите от работата на учените се заключават в изработването на стерилизираща микровълнова система, която удължава срока на годност на опакованите продукти, като същевременно запазва добрия им вкус и хранителни качества по-добре в сравнение с традиционните методи на консервиране. Разрешението на FDA за промишленото прилагане на микровълновата технология се отнася до храни с ниско киселинно съдържание. Работата на учените е оценена подобаващо и с наградата на американския институт за хранителни технологии (IFT) за 2010 г.
Съгласно разработената от екипа на проф. Танг система облъчваните опаковки биват поставяни в съдове с гореща вода под налягане. Доказано е, че микровълните на 915 MHz проникват по-дълбоко и ефективно в материята от вълните на 2450 MHz, които се използват в домашните микровълнови фурни. Комбинацията от електромагнитно лъчение, конвенционално нагряване и налягане е високоефективна при унищожаването на патогенни организми и техните спори. От друга страна, микровълновият процес на обработка е безвреден за човека, тъй като не провокира създаването на остатъчни вредни химикали и радиация в храните.
Същественият фактор за успеха на новата разработка се оказало създаването на система за химическа индикация в опаковките, която да идентифицира студените участъци в храните и да осигури тяхното нагряване до необходимите температурни стойности между 121 и 132°C. Друго предизвикателство, което учените трябвало да преодолеят, било свързано с предоставянето на сигурни доказателства, че продуктите са стерилизирани. Консервираните по традиционните методи храни обикновено трябва да престоят в индустриалните казани под налягане между един и два часа, което в повечето случаи променя вкуса им в негативна посока. Процесът на стерилизация, разработен от екипа на проф. Танг, отнема само осем минути, с което се запазват вкусовите и хранителни качества и добрия външен вид на храните.
До този момент новата микровълнова система е одобрена единствено за стерилизиране на относително хомогенните по състав полуготови картофени пюрета. Бъдещите приложения на технологията обаче са свързани с обработката на месо, кнедли и филе от сьомга в пластмасови опаковки. За целта обаче всеки вид храна трябва да мине през серия от проучвания, чиято цел е да се анализират нейните специфични характеристики като водно съдържаните, плътност, форма. обем и др. Системата притежава и огромен потенциал за пастьоризация на „капризни“ продукти като детски или замразени храни. За момента нейната производителност от 50 опаковки на минута е ниска за изискванията на големите производители, което мотивира изследователите да работят усилено върху подобряването на капацитета ù.
Новата система може да бъде прилагана успешно при обработката на дажбите на войниците на фронта и на астронавти на мисии в дълбокия Космос. Учените смятат, че системата може да революционаризира начина на съхранение и обработка на храните и въобще да има огромно влияние върху цялата хранителна индустрия в бъдеще. Очаква се системата да бъде пусната официално на пазара до две години.
Паралелно с екипа на проф. Танг учени от университета в Северна Каролина са разработили микровълнова система за стерилизация на хомогенни и многосъставни хранителни продукти с високо и ниско киселинно съдържание. Уникалността на разработената технология се състои във възможността за обработка на твърди и течни храни, както и на сложни ястия и различни храни в една опакова с множество различни и независими едно от друго отделения.
Предимства на технологията
- Значително намаляване на времето за обработка при подобрена безопасност на храните
- По-добър и свеж вид на продуктите, което ги прави по привлекателни за потребителя
- Потенциално запазване на важните хранителни вещества и витамини, които се разграждат при продължителна температурна обработка
- Мигновеното включване и изключване на процеса позволява по-прецизен контрол, по-ефективно използване на енергията и по-ниски екологични щети
- Постопаковъчният процес може да намали количеството бракувани опаковки и да елиминира разходите за охлаждане/замразяване на храните
- Микровълновата стерилизация предлага огромни възможности за напредничавите производители да разработят нови хранителни продукти, което досега не е било възможно поради ограниченията на традиционните начини на обработка
- Прилагането на тази технология увеличава сериозно обхвата на стерилизация на храните особено при крехките храни като плодове и зеленчуци, морски дарове, сирена и др.





